Дельоз. Логика на смисъла – Логика на чувството

Жил Дельоз

Замислям се заедно с Дельоз за зависимостта на истината от чувствата. Пропуква ли се истината, когато човекът е тъжен или пък щастлив или едва чак тогава се разкрива нейното пълно сътветствие? Защото наистина, различно е, когато теб те има и когато теб не те. „Когато те видя теб, светът губи своята субстанциалност.“  

Концепт 1:  Смисълът (или Съзнаваното или Представата) – от което се прави актът на съответствие към реалността (кореспондентна теория за истината) или от което се извършва съответствието към мислите / речниковия  фонд (кохерентна теория за истината) – е винаги открит за Безсмислието, Несъзнаваното и Тайната. Казано по друг начин:  Конотатът – отнесен както към денотата, така и към структурата на езика(или мисленето) – е субект на фундаментална несигурност и е отворен към несъзнаваното, към чувството и към преживяването. Смисълът не е начало, а е следствие, резултат и продукт. Смисълът е ‚откриване на смисъл‘, ‚осигуряване на сигурност‘. „Когато те видя теб, светът открива своята субстанциалност.“  

Не мисля, че ще сбъркаме, ако преведем Logique du sens на Дельоз не само като „Логика на смисъла“, но и като „Логика на усещането“. Така вместо за ‚смисли-безсмислици‘, ще се заговори за ‚съзнавано-несъзнавано‘ или за усещането като колектор на осъзнати, неосъзнати, подтиснати или фетишизирани емоции.

Концепт 2: В триадата „Реалност–Смисъл-Мисловен фонд“ (Означаващо–Означаемо-Знак). Мисловните процедури се провеждат през фокуса на Смисъла/Преживяването (Означаемото). С други думи: В триадата Денотация (езикова референция), Манифестиране (отношението на говорещия, пишещия, мислещия), Сигнификация (взаимното положение на думите/мислите. Структурата на езика) Манифестирането=Смисълът е централната точка.

Манифестирането става винаги от ситуация. То е преживяване и създаване на смисъл. То е отворено към несъзнаваното и несигурното. Манифестирането е екстериоризирана мисъл, адресирана реч (дори към неприсъстващ адресат). Мисъл-реч, която прогизва от страх, копнеж, тъга, щастие, надежда и отчаяние.

Усещане, което произвежда смисъл. Смисъл, който произвежда думи (Дельоз препраща към Алиса). Логика, която показва чистото изливащо се откриване на смисъла в момента.

• „Ако ти не ни успокоиш, ние ще ти кажем „Ни!“

Рицарите, които казват ‘Ни“ – Монти Пайтън