Офисна етика. Славой Жижек и капитализмът като будизъм – нулево ниво на етическо действие.


Жижек

Славой Жижек

***

Чудя се за нулевото ниво на етическо действие, което регулира офисния живот. Повтарям след Жижек: „Капитализмът е форма на будизъм…“

***

И наистина, в офиса не може да си тъжен, в офиса не може да си весел, в офиса не може да обичаш, в офиса не можеш да умреш. Офисът е разграничен от всичко, спасен от страданието.

***

1. Нулева етика

Нужно е да се помисли за предйерархичното себеполагане на субекта с чаша кафе сутрин, което предхожда включването му в йерархии. За това, че той се нуждае да остане ‘в себе си’, а не да се снеме с другите, да съхрани ‘отчуждение’, а не свърже личността с труда си. За да не изгуби своята свобода – като позволи длъжността му да нахлуе в личността…  За субекта няма лоши професии. Има липса на етика.

И в хармония. За това, че и йерархията се нуждае той ‘да остане в себе си’, изисква неговото ‘нулево етическо действие’, за да се овъзможности ‘всеобщо офисно морално законодателство’. Вместо съперничещите си частни етики, които, понеже водят скрита или явна война за доминация, в края на краищата са лични или групови етики на терора… За офиса няма лоши служители. Има липса на етика.

Кантовият морален императив – максимата, която осигурява всеобщност и необходимост и предхожда конвенциите на това офисно законодателство – следователно ще гласи:

Морален императив: Не постъпвай с другите по никакъв начин и изисквай те да не постъпват по същия начин с теб. – Нищо лично.

Повтарям след Жижек: Да си човек, означава да имаш дистанция между външното и вътрешното.

Два феномена – капиталистическата идеология и научната революция в биогенетиката – противополагат по особено радикален начин полюсите на тази дистанция. Реалността е там отвън, тук вътре аз съм свободен. Реалността е хаос от плуващи феномени или някаква свърхмашина – биогенетична или икономическа – която ме управлява. Но моето истинско Аз е някъде другаде. То е вътре в мен. Вътре в мен Аз съм свободен. Там навън Аз ще полудея.

Аз гледам света от дистанция. Той е десубстанциализирана реалност и това е някакъв вид будизъм.

Жижек дава обяснение за капиталистическата идеология като будизъм (и обратно), а дали той прави критика читателят сам може да прецени от лекцията КАПИТАЛИЗМЪТ КАТО БУДИЗЪМ. Жижек казва: Но будизмът пасва! И именно от гледна точка на етиката на офиса (офисът малко или повече е институционализация на капиталистическата идеология) това обяснение пасва.

Между мен и света има радикална дистанция. Аз съм незаинтересован от света. Светът е вън, аз съм вътре. Вътре мога да мисля каквото си искам, вън да става каквото си ще. Ето защо в офиса е негласно позволено (и това е дори развитие на офисната демокрация) целодневното използване на Фейсбук, ако това не пречи на работата.

Най-подходящата среща между мен и света е МОЛ-ът. В магазините, където има всички стоки, аз най-бързо и най-директно попълвам субективните си желания без Аз да присъствам лично и да се опитвам да обективирам и снемам в света своите желания – това би донесло само страдание. По същият начин, аз не обективирам своите желания в офиса – това би донесло само страдание. Ползвам Фейсбук.

Благородните истини: Страданието съществува. Страданието има причина и това са желанията. Страданието може да бъде прекратено. Има път за преодоляване на страданието. Пътят е в прекратяването на желанията и влеченията към света и намиране на спокойствие и хармония в себе си. Това е Нирвана. Нирвана не е там отвъд някъде горе в един друг свят, а е напълно в този тук свят в теб. Ти си тук в теб, разграничен от всичко, спасен от страданието.

В реалността или в офиса няма себе си, няма хармония, има само невронни процеси, химия – непонятен ред и непонятен хаос. Нирвана е лична хармония, която е безразлична към света. Нищо не се променя в реалността. Променяш се ти.

Будистът е по-пригоден за война. Аз имам някакъв вътрешен проблем с това да извадя очите на някого с нож. Но будистът няма такъв проблем, тъй като не влага никакви етически конотации в това действие. Най-добрият офисен служител или началник е този, който не влага етически конотации в своите действия – когато работи и когато уволнява. Нула ниво на етиката.

  1. Нулева естетика

Повтарям след Жижек: „Ако вие сте истински будисти, вие нямате право да се шегувате…“

Той припомня, че хайку е типична форма за изразяване на преживяването в будизма. Най-известното хайку е на Мацуо Башьо, именно следното:

Старо езеро

Жаба скача в него

Пльок .

И така, ако типичната за писане на хайку схема е в три части: 1) обстоятелството 2) действието 3) ефектът – то може да се съчини следното хайку:

Тоалетна с мръсна вода

Аз стоя на нея

Пльок.

Ако вие сте истински будисти, казва Жижек, вие нямате право да се засмеете! Защото нямате право да влагате етически конотации. Хайку е по Дельоз „чистото изливащо се откриване на смисъла в момента“, но с нулево ниво на етическа определеност. Забранена е ‘целесъобразността с цел’, но пък изглежда се оказва възможна ‘целесъобразността без цел’.

Етиката се трнасформира в естетика. Особена капиталистическо-будистка естетика. Или офисна естетика. Тя има своите музикални шедьоври и това са: Gagnam style и Harlem Shake. Своя социология – брой харесвания и виждания. Свое изобразително изкуство: 9gag.

И за Будистката офисна естетика ще бъде следващият tweet-philosophy пост.

Дельоз. Логика на смисъла – Логика на чувството


Дельоз

Жил Дельоз

Замислям се заедно с Дельоз за зависимостта на истината от чувствата. Пропуква ли се истината, когато човекът е тъжен или пък щастлив или едва чак тогава се разкрива нейното пълно сътветствие? Защото наистина, различно е, когато теб те има и когато теб не те. „Когато те видя теб, светът губи своята субстанциалност.“  

Концепт 1:  Смисълът (или Съзнаваното или Представата) – от което се прави актът на съответствие към реалността (кореспондентна теория за истината) или от което се извършва съответствието към мислите / речниковия  фонд (кохерентна теория за истината) – е винаги открит за Безсмислието, Несъзнаваното и Тайната. Казано по друг начин:  Конотатът – отнесен както към денотата, така и към структурата на езика(или мисленето) – е субект на фундаментална несигурност и е отворен към несъзнаваното, към чувството и към преживяването. Смисълът не е начало, а е следствие, резултат и продукт. Смисълът е ‚откриване на смисъл‘, ‚осигуряване на сигурност‘. „Когато те видя теб, светът открива своята субстанциалност.“  

Не мисля, че ще сбъркаме, ако преведем Logique du sens на Дельоз не само като „Логика на смисъла“, но и като „Логика на усещането“. Така вместо за ‚смисли-безсмислици‘, ще се заговори за ‚съзнавано-несъзнавано‘ или за усещането като колектор на осъзнати, неосъзнати, подтиснати или фетишизирани емоции.

Концепт 2: В триадата „Реалност–Смисъл-Мисловен фонд“ (Означаващо–Означаемо-Знак). Мисловните процедури се провеждат през фокуса на Смисъла/Преживяването (Означаемото). С други думи: В триадата Денотация (езикова референция), Манифестиране (отношението на говорещия, пишещия, мислещия), Сигнификация (взаимното положение на думите/мислите. Структурата на езика) Манифестирането=Смисълът е централната точка.

Манифестирането става винаги от ситуация. То е преживяване и създаване на смисъл. То е отворено към несъзнаваното и несигурното. Манифестирането е екстериоризирана мисъл, адресирана реч (дори към неприсъстващ адресат). Мисъл-реч, която прогизва от страх, копнеж, тъга, щастие, надежда и отчаяние.

Усещане, което произвежда смисъл. Смисъл, който произвежда думи (Дельоз препраща към Алиса). Логика, която показва чистото изливащо се откриване на смисъла в момента.

  • „Ако ти не ни успокоиш, ние ще ти кажем „Ни!“
Монти Пайтън, Свещения Граал

Рицарите, които казват ‘Ни“ – Монти Пайтън